сряда, 27 февруари 2013 г.
неделя, 23 януари 2011 г.
Рим – „Вечния град“ или „Градът на Седемте хълма“
Има две неща, които задължително трябва да се видят в Рим - Колизеят и Ватикана. Като под "да се види Ватикана" се включват църквата Свети Петър и Ватиканските музеи. Тук се страхувам, че няма да ми достигне дар слово да опиша разкоша и красотата на всичко, което видях. Дори и снимките не помагат, творенията на хора като Микеланджело и Рафаело трябва да се видят на живо. Посещаването на Ватикана е свързано с чакане на обезсърчително и умопомрачително дълги опашки, които обаче се придвижват учудващо бързо, така че в Свети Петър се влиза с чакане от около половин час, а във Ватиканските музеи - за 20-ина минути. Организацията е много добра, винаги потокът от хора върви в една посока и не се връща откъдето е дошъл.
Площадът Свети Петър в неделя сутринта. Входът към църквата е долу вляво на снимката, опашката започва отгоре вдясно на площада. Долу вдясно са хората, които излизат от църквата.
четвъртък, 20 януари 2011 г.
Бора Бора – дестинация за ценители.
Бора Бора е най-известният остров в Полинезия и отлична Travel дестинация, въпреки че е учудващо малък. Размерът на това бижу обаче напълно се компенсира от красотата му.Името му навява легенди, мистерия и много романтика и го обгръща в загадъчност.
Може би част от тайната на острова се крие в неповторимата му красота.Уверете се сами ...
Може би част от тайната на острова се крие в неповторимата му красота.Уверете се сами ...
Рим – „Вечния град“ или „Градът на Седемте хълма“
Рим... първия път, като бях там бях просто очарован. Такава концентрация на култури - минали и настоящи, рядко се вижда. Такова културно наследство, събрано на едно място - също. За хората, които ме познават, не е трудно да си представят как съм се почуствал пуснат на свобода в Рим с фотоапарат в ръка :-)
Венеция - Романтичният град на Влюбените.
Ще ходим до Венеция, разбира се!
Хората наричат Венеция "градът на влюбените". Може би, защото веднъж отишъл там, си оставаш завинаги влюбен в това място. При мен поне се получи точно така. Честно казано не мога да обясня защо. Няма нещо, което да мразя повече от тълпите хора, а там има изобилие от такива. Обикновено изобщо не харесвам прекалено комерсиализираните места, а това си е чисто туристическа дестинация. Каналите не са най- чистата вода, която сте срещали. Дори и през април из въздуха витаеше тънък смръдлив нюанс и просто не искам да си представям, какво е примерно през юли и август. И въпреки всичко казано до тук, Венеция си има своето невероятно очарование и типична атмосфера. Може да го усетите още, до като пътувате с корабчето към острова.



Колоритът на това място се набива на очи още с навлизането в един от входните канали.
Цветно е на където и да се обърнеш..
Соеният въздух, морският климат и основите плуващи във вода, няма начин да не окажат влияние върху сградите, но дори и това си има своето очарование.




Колоритът на това място се набива на очи още с навлизането в един от входните канали.
Цветно е на където и да се обърнеш..
Соеният въздух, морският климат и основите плуващи във вода, няма начин да не окажат влияние върху сградите, но дори и това си има своето очарование.
Абонамент за:
Публикации (Atom)